Изхвърлен на боклука

Годината е 1989, едно новородено бебе е изоставено до боклукчийски контейнер в рядко населена част на Флорида. Случаен минувач го намира и се обажда на полицията. Детето е прието в болница и след кратък престой там, е занесено в дом за сираци. Едно семейство, което често приютява сираци го приема и в последствие осиновява. Детето се нарича Фреди Фигърс. В основното училище той често е подиграван за това, че е намерен на болкука. В малкото градче, където живее, новините се разпространяват бързо.

Неговото бъдеще е променено в деня, в който баща му купува стар, неработещ Макинтош компютър. Идеята му била да занимава девет годишния Фреди, за да стои далеч от пакости. След като го разглобява и сглобява наколко пъти, младежа успява да го поправи с налични части. Този успех събужда интереса към компютрите и на 15 годишна възраст, той създава първата си компания за ремонт и поддръжка на тази технология. Няколко години по-късно, Фреди продава създадената от него навигационна програма, която помага на хора с болестта Алцхаймер. Той създава тази програма, за да помогне на баща си, който страда от тази болест. Фреди, който все още живее във Флорида е основател на Фигърс Уаирлес компания, която в момента  е оценена на 62 милиона. Той също е начело на благотворителна фондация, носеща неговото име.

Независимо от обстоятелствата, човешкият живот е ценен. Тази история можеше да не съществува, ако родната майка на Фреди беше решила да прекрати бременноста. Животът на Фреди също можеше да има друго развитие, ако не беше любовта и грижата на едно семейство, което приема това, което други са отхвърлили. По подобен начин, Бог ни осиновява като Негови деца в момента, в който ние приемем Неговата любов и осъзнаем нашата нужда от Спасител. Нашето минало вече няма стойност. Дали животът ни е “изхвърлил на боклука” и досега сме живели като жертви на обстоятелствата, Бог ни дава нова идентичност и бъдеще. Подобно на осиновителните родители на Фреди, Бог е този, Който ни избра и възлюби преди още създаването на света. Той е бил винаги до нас, независимо през какво сме преминавали, дори когато не сме Го познавали.