Пастор Цеци Демиркова е родена в старата столица Велико Търново. Тя е на 39 г. и преди близо 21 г. се премества в САЩ. В момента живее в Сиатъл, щата Вашингтон. Все още не е намерила своята половинка и е неомъжена. Завършила е езикова гимназия с профил немски език в родния си град. В Америка завършва Библейски колеж „Victory Bible College“ в Тулса, Оклахома и Сиатълския институт „The Pacific Institute“, със специалност Директор по проекти. През 1995 г. Цеци Демиркова основа неправителствената организация „Changing a Generation”, на която днес изпълнява длъжността – главен изпълнителен директор. Хобито й е да рисува и фотографира. Повече информация за нея и работата й може да намерите на интернет адресите: www.ceitci.org и www.changingageneration.net.02В църквата “Нов Живот” в Чикаго– Добре дошла в Чикаго, Цеци! Какво те води насам?– Много съм щастлива да посетя Чикаго. Една от причините за гостуването ми тук е моят двудневен семинар на тема: как да развием здравословен начин на мислене, с цел разгръщане на пълния ни потенциал. Освен това, имам огромната чест да бъда гост говорител на женското събиране в Българската Евангелска Църква „Нов Живот“, както и да водя една от неделните им служби.– Разкажи ни повече за себе си и за това, с което се занимаваш?– Родена съм в България. Там живях до 19-годишна възраст. След дипломирането си от местната езикова гимназия (Велико Търново) ми беше предложена невероятната оферта да замина за Америка и да уча в библейски колеж в Тулса, Оклахома. Моята мечта беше да стана проповедник, да пътувам по целия свят, и да давам надежда на хората. Аз, разбира се, не знаех какво ще се случи на това пътешествие, но казах „Да“ на Бог. По пътя си се сблъсквах с много препятствия, но никога не съм съжалявала за това мое решение.
Пристигнах в САЩ на 5 декември 1994 год. В джоба си имах 100 долара, а запасът ми от английски думи беше около стотина. Така започна моето пътешествие във вяра. За мен е огромна чест да правя това, което правя. Тази година ние честваме 20 год. от основаването на организацията „Ceitci Demirkova Ministries and Changing a Generation“, което в превод означава: „Служение Цеци Демиркова“ и „ Променяне на поколение“. По тази причина, последните 20 години от моя живот бяха посветени (и продължават да бъдат) на развитие на образователната система в България, Уганда и Гана. Ние работим с деца и семейства, живеещи в изключителна бедност. Нашата задача е да им предоставим храна, облекло, училищни пособия, коледни подаръци и др. В допълнение на това, нашата организация има за цел да създаде устойчиво бизнес развитие с помоща на семинари, курсове, и изграждане на международни бизнес-мрежи като се отделя спецално внимание върху България. Всяка година прекарвам между 35-47 седмици в пътуване и изнасяне на семинари в различни църкви, неправителствени организации, бизнеси, и в радио-телевизионни предавания. Това е моят живот през последните две десетилетия и аз съм благодарна за изключителната възможност да се срещам с различни хора, както в САЩ, така и по света, и да мога да ги насърчавам чрез Божието слово и чрез моята лична опитност. Също така, аз и моят екип се стараем да повишим вниманието на обществото върху изключително важни проблеми като трафика на хора и социалните несправедливости, които изобилстват в България, Източна Европа и по света. Никой не трябва да остава безчувствен към тези събития, защото те засягат всеки един от нас в ралични аспеки от нашия живот.05

Цеци с нейните родители като бебе – гр. Велико Търново

– Как Бог се появи в живота ти?

– Ще ви разкажа накратко. След края на комунизма в България, една германска група пристигна в моя роден град (Велико Търново), за да ни снабди с храна и припаси. Те спряха на нашата улица и попитаха за посока. Тъй като аз говорех немски, успях да ги упътя. Те ми дадоха кашон с храна, а вътре намерих Библия. Това беше първият път, когато видях Библия. През същата седмица, германската група правеше Библейски събирания и аз реших да посетя едно от тях, не заради друго, а заради храната и по-специално заради немския шоколад. Още на първото събиране, когато чух за Божията любов, аз се помолих на Бог да ме изцели от непрестанната болка, която имах в стомаха. Болката изчезна незабавно и бях уверена, че Исус е жив. Същата вечер откликнах на призова и дадох живота си на Него. Никога повече не погледнах назад. Исус ме освободи от депресията и мислите за самоубийство, които имах по това време. Той даде чисто нов старт на моя живот. Аз съм Му благодарна завинаги!

– Какво най-вече искаш да промениш в подрастващото поколение?

– Децата, тинейджърите и възрастните се сблъскват с много проблеми в тези времена. Това е резултат от политическата и икономическата нестабилност по целия свят. Вярата сред народите непрекъснато слабее и те започват да живеят в един постоянен страх и безпомощност. Моето най-съкровено желание е да помогна на възможно повече хора да развият своите дарби и да им предложа една вечна надежда чрез Христос, защото Той е единствения, който никога не се променя. Искам да видя поколение, което да има живот изпълнен с позитивизъм и безкористност, а не да мисли единствено за собствените си желания и интереси. Чрез възвишаване на достойнството и ценността на всеки човек и неговото свързване с единствения източник на живот – Исус, аз вярвам, че всички ние можем да усетим позитивна промяна в нашето поколение.
– Разбрахме, че твоите роднини не са те подкрепяли. Как без подкрепата на най-близките ти хора, ти успя да стигнеш толкова далеч в това начинание?

– Много хора, дори нашите най-близки приятели и роднини, може никога да не ни разберат напълно, особено ако не вярват в Бог. В моя случай, семейството ми не знаеше за целите, които исках да постигна в живота си. Родителите ми се притесняваха за мен и за това как ще живея в Америка сама и без никакви пари. Аз също бях изплашена, но въпреки това постигнах много неща – не за да им се докажа, а защото имах видение за по-добър живот и бъдеще, което можех да предложа не само на семейството си, но и на много други. Знаех какво Бог ми каза да правя и вярвах, че Той ще отвори правилние врати. От мен се искаше да вървя във вяра и напълно да Му се доверя. Аз се молех на Бог да доведе хора в живота ми, които да ми помагат, да ме подкрепят и да бъдат мои учители. И Той го направи…, но моята задача беше активно да преследвам целите си чрез упорито учение, служение и постоянстване в това, което правех. Много хора имат мечти да постигнат нещо велико в живота си, но повечето от тях не ги осъществяват, защото постоянно си намират някакви извинения. Ако ти си позволиш да излезеш от пътя на мечтите си, преди да си стигнал крайната цел, ти винаги ще си избираш лесния изход, когато нещата не изглеждат по начина, по който си си ги представял в началото. Нашето посвещение на мечтите и това, което Бог ни е призовал да правим трябва да надделее над емоциите ни. Емоциите се променят, а посвещението е съзнателен избор. Аз живея на този принцип!

01

Цеци е готова да се бори за всяко дете в неравностойно положение

– Кой е бил най-трудният момент в живота ти до сега и как се справи с него?

– Имала съм много трудни моменти. Но един от най-тежките за мен е когато почина майка ми. Това се случи преди 14 години. Мога да кажа, че загубата на близък човек е едно от най-болезнените преживявания и отнема изключително дълго време преди болката да намалее. Времето прекарано в скръб е важно – много хора остават подтиснати и без никакви емоции, мислейки, че времето прекарано в самота ще облекчи болката. Но само времето в духовно търсене, възприемане на болката, облягане на Бог и позволяването Му да служи на нашата съкрушена душа, довежда до пълно изцеление. За мен беше много важно да приема болката и да помоля Бог да ми помогне. Не е възможно да се подтисне такава голяма скръб с каквато и да била работа или бизнес. Въпреки че бях заета с моята дейност през този период от живота си, аз също писах в всекидневно в журнала си, и избрах да хваля Бог докато Неговият мир дойде в сърцето и ума ми. Беше болезнено време, но аз се приближих повече до Бог и израснах във вярата си. Сега прекрасните спомени за моята майка остават с мен и всеки път, когато мисля за нея, аз съм благодарна, че тя повярва в Бог и че е с Него, и един ден аз ще я видя отново.

– Как минава един твой ден, когато не си ангажирана с фондацията?

– Тъй като живея на западното крайбрежие, аз обичам плажа и океана. Правя всичко възможно през свободните си дни (или часове) да се разхождам сред природата, да слушам вълните, да правя снимки и да чета насърчителни книги.

04

Цеци Демиркова

– Каква е цената, която плащаш за обществено-полезната дейност, която извършваш?

– Всичко отнема много време – от цялостната организация до непрекъснатото занимаване с хора и т.н. Нужно е търпение, разбиране и вътрешна мотивация да не се предаваш. В допълнение, финансите са изключително важни, защото не можеш да нахраниш гладни деца само с добри идеи. Трябва да усигуриш и задоволиш основни нужди. Аз съм направила много жертви и дори да съм имала моменти, когато съм се чувствала сама по време на пътуванията си до непознати места, аз никога не съм била самотна. Развила съм доста добро чувство за хумор, за да мога да забавлявам сама себе си докато пътувам . Разбира се, Бог ме подсилва във всеки един момент от моя ден.

– Коe е най-голямoтo благословeние, случило ти се до този момент в живота?

– Най-голямото ми благословение са хората, моите приятели, екипът с който работя, моите учители и тези, чийто животи са били променени, или пък са били насърчени от моите свидетелства и обучения. Аз съм много благодарна от възможността не само да повлияя на хората, но също така да бъда повлияна от тях.

07

Цеци с Др. ЛаДонна Осборн в Тулса, Оклахома

– Какво искаш да ти се случи от тук нататък?

– Искам да видя цялостната образователна система на България напълно променена. Искам да видя образователна система, в която талантите на децата и техните способности се насърчават, а не се подтискат или се дискриминират. Ще се възползвам от всяка възможност да бъда гласа на децата и хората, които нямат глас да защитят себе си.

– Кое качество най-много харесваш в хората и кое не?

– Най-хубавата черта в човека за мен е смирението, а тази която не харесвам е арогантността, дължаща се на прекалената гордост.

03

Среща с Президента Плевнелиев в Сиатъл, Вашингтон, в Пацифик Институт (The Pacific Institute)

– Какъв капацитет от хора са включени в твоята организация и на какъв принцип работят?

– Разполагаме с четири екипа от хора – единият е тук в САЩ, който работи с нашата организация. Също така, имаме доброволци и месечни дарители, които ни подкрепят. Другите три екипа работят в България, Уганда и Гана. Комуникираме чрез интернет с различни църкви, учители, бизнес-организации и адвокати, за да може да осъществяваме крайната си цел – помагане на хората.

08

Цеци с Лу и Даян Тайс в Пацифик Институт – Сиатъл, Вашингтон

– Ти си евангелизатор и имаш много последователи? А самата ти от кой взимаш пример и се учиш?

– Хората с най-голямо влияние в моя живот чрез техните книги и приятелство са Др. T.Л. Осборн (T.L. Osborn) и неговата дъщеря Др. ЛаДонна Осборн (LaDonna Osborn) от Тулса, Оклахома (www.osborn.org). Също така, пастор Бил Уилсон (Bill Wilson), който е основател на „Metro World Child“ в Бруклин, Ню Йорк (www.metroworldchild.org), както и Lou Tice, основателят на института в Сиатъл „The Pacific Institute“ (www.thepacificinstitute.com). Аз обичам непрекъснато да се образовам по всякакви теми и затова чета нова книга всяка седмица. Също така, изучавам живота на хората и чета автобиографии на тези, които с живота си са повлияли на много човешки души и са ги променили.

06

Цеци с Др. Т.Л. Осборн в Тулса, Оклахома

– Разкажи ни за някой интересен случай, в който сте успели да промените живота изоснови на някой подрастващ?

– Ние го наричаме Алекс. Той и сестричката му са били отведени в Гърция от собствената им майка. Там тя ги принуждавала да просят. Алекс просил до 10 годишна възраст. През 2012 година семейството на Алекс се завръща в България. Майка им не само, че ги карала да ходят от човек на човек молейки за пари, но след това им взимала всичко, каквото били изпросили. Много често тя ги унижавала и малтретирала. Алекс нямал никакво самочувствие и се смятал за неудачник.
Един ден той и сестра му дойдоха в една от нашите програми в България. Там те намериха надежда. Те намериха Исус! Страстта на Алекс за живот се възвърна. Той започна да мечтае да води хваление за Бог. Това лято той работи много упорито и събра достатъчно пари, за да си купи китара. Тази китара щеше да го приближи повече до така бленуваната мечта. За голямо съжаление, майката на Алекс открадна парите му и ги похарчи за алкохол и за себе си. Горкото дете беше съкрушено и много ядосано. Нашите пастори го насърчиха да се моли за майка си и да й прости. Дълбоко в сърцето си Алекс беше ядосан, наранен, разочарован и предаден, но независимо от това, той избра да прости. Но това не беше краят на чудото – то сега продължава. В края на август, една жена от Германия дойде в нашата църква. Бог беше вложил в сърцето й да донесе китара и да я подари на някой, който се е молил за такава. Каквото Алекс си помисли, че е изгубил, сега той го получи като подарък от Бог. Малкото момче бише изпълнено с огромна радост и започна ежедневно да се упражнява на своята китара.
Дори когато живота ни поднася разочароващи ситуации, в които молитвите ни се струват нечути, трябва да сме сигурни в едно – Бог чува. Той е верен и се грижи за нас. Всеки ден Бог дава на нашата организация възможността да достигаме деца точно като Алекс, благодарение на Неговото слово, надежда и Исус.
Точно както ни се напомня с историята за вдовицата и несправедливия съдия (Лука 18:1-6). Исусовото послание до учениците му беше просто: „ Тогава Исус каза на учениците си притча, за да им покаже, че те трябва винаги да се молят и да не се предават“.
Дори в най-трудните ситуации в живота, Исус каза: „ Не се предавай“ . И ние няма да се предаваме! Нека това свидетелство да послужи като насърчение за всичките читатели!!! Помнете: Бог никога няма да ни забрави! Никога!

**Името на момчето от историята е променено с предпазна цел**

 

09

Едно от първите спонсорирани деца от Гана

10
Изграждане на кладенец в Уганда

Радостина Павлова, кореспондент на в-к “България”