ДЕН НА РАДОСТ, НАДЕЖДА И НОВ ЖИВОТ!

ДЕН НА РАДОСТ, НАДЕЖДА И НОВ ЖИВОТ!

Утрешният ден

Проповед от пастор Владимир Георгиев, 1-ви януари 2017 г.

Ден на Детето 2016 – ОТЛАГА СЕ

thunderstorm-sign

Приятели,

за съжаление поради лошото време и бурята, която се очаква да удари Чикаго днес, 4-ти юни след 11 часа, се налага да отложим пикника.

Пастор Владо

Ден на детето – 2016

den_na_deteto_2016_REVISED-page-001

Ден на детето 2015 – ОТЛОЖЕНО МЕРОПРИЯТИЕ

Скъпи приятели, поради прогнозата да вали цял ден и рязко застудяване, с голямо съжаление трябва да отложим плануваното детско празненство за днес.

den_na_deteto-page-001

Ден на Благодарността в град Индианаполис

indianapolis-visitors

Скъпи приятели,
От името на наши сънародници в град Индианаполис, желаем да ви поканим да отпразнуваме заедно Деня на Благодарността.
Дата:
Събота 30-ти ноември от 13.00ч EST (12:00 Chicago Time)
Адрес на залата за тържеството:
12574 Promise Creek Lane
Fishers, IN 46038
Предварителен график на организираното пътуване:
8.00ч ( CST)      – Тръгване от църква “Нов Живот
12.00ч (EST)    – Пристигане в Индианаполис
13.00ч (EST)   – Тържествен Обяд
16.00ч (EST    –  Разглеждане на града
18.00ч  (EST)   – Тръгване към Чикаго
20.00ч  (CST)   – Пристигане в църква “Нов Живот”
Предварителна цена от $20-25 на човек според  вида на организирания транспорт.
При повече желаещи може да се наеме и автобус.
Краен срок за записване е неделната служба на 24-ти ноември или изпратете имейл на пастор Владимир Георгиев (vlgeorge2002@yahoo.com)
 До нови срещи

 

Един различен рожден ден

Навършване на пет години от дейността на Българско училище „Нов Живот“  бе отбелязано с тържество заедно с честване Деня на будителите. Това бе един прекрасен, различен и щастлив ден за всички присъстващи деца, родители, приятели, спонсори и симпатизанти.

Залата бе изпълнена с умивки, радост, щастие и удовлетвореност. На този ден ние всички бяхме горди,че през всичките тези години успяхме да съхраним и развием тази важна за българската общност институция българското ни училище, което дава значителен принос в съхраняване на българския език, традиции и култура. Защото доброто владеене на майчиния език е предпоставка за правилното и задълбочено усвояване на чуждия език, затова е нужно координиране между обучението по майчин и английски език.То гарантира успеха за овладяването им.

Езикът е един от белезите, определящи нашата идентичност като личности. Не може и не бива детето да бъде откъсвано от българското, заложено в същността му. Тази връзка се осъществява преди всичко на нивото на майчиния език. Тя е изключително важна за самото интелектуално развитие на детето. Също така за развитието на младата личност е много важна връзката с корените, защото тя се нуждае от определеност на своята идентичност и национална принадлежност. Да, някои от децата се раждат тук в Америка или някъде другаде по света, но те порасват, развиват се и един ден започват да се питат: „Кой съм аз?“, „От къде съм дошъл?“, „Кои са моите деди?“, „Какви са били те?“, „Какъв ще бъда аз?“.

Понякога децата откриват България и отговора на тези въпроси чак, когато пораснат, липсва им българския език устно, писмено и дори говоримо, но тогава пропускът е най-осезаем – липсва  връзката и общуването с най-близките хора –баба, дядо, роднини и приятели.

Затова ние тачим  Будителите, защото още от древни времена те са писали  книги и са  се стремили да пробуждат духа на младите българи , да учат децата си на четмо и писмо и на любов към книгите.

На този прекрасен ден децата от училището ни показаха колко много знаят за нашите древни Будители, издигаха с гордост портретите им, смело и ясно отговаряха на провокативните въпроси на учителката си Йорданка Качакова, лицата им сияеха от щастие . Звънливите им сладкопойни гласчета пееха силно българските песни в прослава на хубавата ни Родина България написани от нашите Будители. На въпроса „Има ли Будители днес“ едно от децата каза със силен глас: „Вдъхновители! – това като, че ли най-приляга за съвременните Будители! Днес , те всичките заедно пишат новата история на България!“

На тържеството присъстваха и  бивши наши ученици , те поздравиха децата, учителите и гостите с две известни български народни песни.

Изгледахме и филм за дейността на училището през изминалите пет години.

 

Генералния Консул на Република България в Чикаго Господин Симеон Стоилов приветства  децата, учителите и гостите с мили и вълнуващи думи.

Прочетени бяха и поздравителни адреси изпратени лично до училището ни.

Но какво е Рожден ден  без торта и подаръци? Тортата бе не само невероятно красива, но и изключително вкусна! Децата получиха своите подаръци и лакомства.

Грамоти, Сертификати, Статуетки и Свидетелства за дарения получиха всички  верни приятели, преданни почитатели, дарители и симпатизани на Българско училище „Нов Живот“ град Чикаго!

Родители и гости посетиха и нашата изложба на предмети на изкуството изработени от децата ни с благотворителна цел.

Този Ден, различен  и прекрасен не е край, а едно ново начало , на много нови празници, които Българско училище „Нов Живот“  и неговите ученици  ще отбелязват заедно – поколение, след поколение , за да не загубят нашите деца езика и корените си, да знаят и помнят, че са българи!

 

Хриска Перфанова

Първият Учебен Ден – 2012

Събра ни пак училищното ни звънче!

И ето пак е есен. Неусетно  долетя отново деветият подред месец в годината. Листата на дърветата, пожълтели, танцуваха своя последен танц, със свежия полъх на вятъра.  Училищното звънче звъни – Осми септември е – първият учебен ден за Българско училище „Нов Живот“ в Чикаго. Отправяме се към двора на училището. Суетене навсякъде.  Още от ранни зори  тук в залата закипя  усилена подготовка. Та кой ли не се беше притекъл на помощ от учители, до родители и баби, които бяха изпекли вкусни баници и омесили невероятни питки, дори татковци и бивши ученици. Всички задружно се опитваха да направят мястото уютно и изненадващо красиво. И какво ли нямаше тук от балоните бели, зелени и червени, до палми, папагали, рапани, риби, морски звезди, октоподи и други морски животинчета. Не липсваха дори сините морски вълни и представете си там между тях се мъдреше и един закотвен кораб, ама като истински, на който дори не му липсваха платна  рул и котва, а си имаше и рибарска мрежа…. Вече  ви е ясно, бяхме подготвили изненадваща импровизирана програма за всички приятели, гости, родители и близки. Импровизирана, защото нямаше как да се репетира общо, децата бяха разпръснати по всички краища на света през ваканцията. Но това не ни попречи да работим заедно, та нали има компютърни връзки навсякъде по света.

Свърши се веселото лято, есен се зададе пак, и звънчето  училищно ни сбира в нашето  малко, но уютно българско училище.  Всеки нещо бърза да  разкаже, кой какво е преживял, с думички  и стихчета да  обрисува, свойто весело, безгрижно лято ..

Събрани заедно за първия учебен ден  имахме възможност всички заедно да отпътуваме от импровизираното  с декори българско пристанище“Нов Живот“ в Чикаго на Мичиган  и да се отправим с кораба си до Черно море и България .  Децата  ни разказаха в стихове, рими и по различни други начини, къде са били лятото, какво забележително са видели  и преживели в България. След кратката разходка из България, посетили няколко града  и научили много неща за тях, Капитанът на кораба   върна  малчуганите обратно в Чикаго , защото е време за  училище.

И ето малко,  нежно гласче се извиси и съобщи на всички:

България на здравец, море и рози тя ухае

И чайките разнасят новината

Днес българчетата в Чикаго

Празнуват начало на учебната 2012/2013 учебна година!

Много уверено едно от децата заяви:

Мина лятото горещо

Във игри и детски срещи

А сега е друго нещо

Със учебници в ръка

Български ще уча аз сега!

Децата посрещнаха първокласниците, обясниха  им със стихчета и песнички  какво ги очаква като изненади в нашето българско училище. Първолачетата плахо, плахо изказаха притесненията си, че как тъй рано трябва да се става и мирно да се седи на чина…………

Второкласници и третокласници  пък  им дадоха съвети,  как да се държат в училище, за да са по-успешни.

Изведнъж на сцената изскочиха и героите от нашите приказки – Червената шапчица и Кумчо Вълчо, които специално бяха дошли да посрещнат децата от детска градина „Дъга“   и предучилищната ни група.  Червената шапчица умело убеди Кумчо Вълчо, че да се ходи на училище е много забавно и много, ама много полезно.

Накрая приятелката на Весела Патиланка , Любопитка  прочете  писмо написано  до Смехурко, в което описваше любовта си към нейното българско училище, нетърпението, с което очаква новата учебна година, покани Смехурко да се запознае със новите първокласници, пожела на всяко детенце щастлива и усмихната учебна година, а на учителите си успешна нова учебна година, много вяра и сила в техните работни дни с децата и никога да не забравят, че децата може да са палави и шумни , но много си ги обичат.

Макар и разделени лятото, децата наистина с трепет очакваха  началото на учебната ни година. Госпожа Кина Бъговска преподавател в Арт клуба на училището ни връчи наградите от конкурса за рисунка „Децата на София и Чикаго рисуват“. С първа награда бе отличен Данаил Танев. Грамоти за участие получиха и Сюзън Колман, Лина Ничева, Християна Кирова, Мария Стояновска и Ребека Кирова от Американския център на Столична библиотека и Фондация“Приятели на Чикаго“.

Поредният ни пети Първи  учебен ден  беше  пълен с една  особена тържественост и с една детски чиста пъстроока радост, с много топли и мили спомени за майчина милувка и бащина подкрепа.

Имахме и  много гости,  включително и Генералния консул на Република България в Чикаго г- Симеон Стоилов, който поздрави децата и учителите за новата учебна година и им пожела отличен старт, много знания и шестици.

Хриска Перфанова

ИЗТЕГЛИ ТОВА ВИДЕО

 

В очакване на третия ден

mary-magdalene-tomb-empty

Sermon preached on April 8th, 2012 by Pastor Vladimir Georgiev | ИЗТЕГЛИ ТОВА ВИДЕО

Чудото на Първия учебен ден

bell

Нямате си представа какво чудо стана при откриването на Новата учебна година  в нашето, българско, чикагско училище „Нов Живот”!  Може и да не вярвата в чудеса, но сега, като чуете истината, няма как да не повярвате.

Представяте ли си следната картина…

Удря, бие или звъни, приемете го според вашия вкус, Негово Величество  Първият Звънец! При нас Първият звънец е Четвърти.  Не, това не е чудото… Четвърти е защото училището ни е на 4 години, но винаги Първият звънец си е първи, и звънът му е тъй мощен и красив, че  учениците ни с летящ старт политат към учебните стаи…

Но не-е-е!  Този път всички бяха предупредени да зaдържат малко на старта!

Имаше и втори главен герой в Първата картина на Първото действие от нашата Нова учебна година. Беше едно свежо и красиво, изваяно и изписано медно менче, окичено по стар български народен обичаи със здравец и босилек…  И това безстрашно  Менче, заради тази наша Нова учебна година, току що бе прелетяло  през планини и океански простори 8 352 /осем хиляди триста петдесет и два!/ километра – от България до Чикаго, само и само за да лиснат от него свежата кристална водица от Мичиган пред нозете на стартиращите наши юначни момчета и момичета в своята Нова учебна година!

Е, не е ли това истинско чудо? И геройство даже от страна на нашето скъпо гостенче – менче, което става чикагски жител,  беше записано като член на нашето училище и отсега нататък ще стои на много почтено място в една от нашите стаи…

Михаела, Самуил и Венцислав, тримата господари на сцената, които бяха водещите на Блестящия концерт, който учителите и учениците сами си  направиха за новото начало, свършиха заедно с крилатото менче тайнственото водно свещенодействие за да им вървят на всички – всички училищни предмети! Като по вода!

Не знам дали и вие бяхте на нашето тържество в Дес Плейнс, където на едно много лесно място се намира нашето училище „Нов Живот” . Улицата е голяма и позната на всички – Октън, номерът е 1480 и се вижда отдалече… И паркингът ни е удобен и върши много добра работа за колите на всички родители…  Но ако не сте били – пропуснали сте нашата специална и единствена по вкус питка  с мед!  Догодина се дръжте по-близко до нас и няма да сбъркате.

Пропуснали сте и словото на осмокласника Венци, който понапълни очите на всички ни със спотайвани сълзици, когато ни припомни
„България, любима и копняна,

България, единствена страна,

С най-гордата осанка на Балкана,

С най-свидната Тракийска низина,

България, разкъсвана, нещастна,

Измъчена понякога страна,

Но винаги оставаща си Наша

Най-хубава Родина на света!”

Беше и ще остане за всички ни, които бяхме там незаличима картина, скътана в сърцата на тези, които са я видели. Ще я помним, ще я предадем и на всички, с които живеем и дружим в Чикаго и навсякъде докъдето можем да отидем!

Откриването на Българската учебна година в  БУ„Нов живот” беше мило и тържествено. Българският трикольор, балони в бяло, зелено и червено, прекрасни цветя и ленти украсяваха залата, където се състоя празненството.

Директорката на училището Хриска Перфанова поздрави всички с добре дошли и благодари на родителите, които помогнаха този ден да остане наистина незабравим за всички нас.

След химна на България  децата запяха Вазовото „Аз съм българче”. Най-младата бодра гвардия бе поздравена с песента „Първокласник”. А те, млади но не и зелени, също се отличиха.

Алекса  ни каза, досущ като малка звездичка от сцената:

„Българско училище любимо

Към тебе се стремя.

Щастлив съм аз, че теб те има

на нашата земя”.

А Виктор се провикна от сърце:

Здравей, училище любимо

Запей, звънче, със ясен глас!

Пораснах в детската градина,

а днес съм вече в първи клас.

Второкласниците Мария, Дани, Матю и Сюзи дадоха съвети на малките първолаци: да стават сутрин раничко, да оставят куклите и играта на войници, да учат своите уроци…

На сцената оживяха любими герои от детски вълшебни приказки. С прекрасни костюми бе представена Пепеляшка (Мария), Пипи Дългото Чорапче (Никол), Червената шапчица(Ани).

Децата трябавше да разпознаят по костюмите всички герои. Можеше да им завиди дори Шерлок Холмс: разкриха ги до един!

Беше забавно и неповторимо изживяване.

„На добър час” пожела на този пъстър и красив  рояк български ученици  Хриска Перфанова, след нея и всички пораснали, които се юрнаха и те към училищните стаи, но навреме се усетиха, че не са вече с панделки, а мнозина вече имат и мустаци…

Е, освен прелетялото от България до Чикаго цели  8 352 километра медно менче не сме ли свидети и на второ чудо?  Чудото на първия учебен ден!?

Дежурен репортер,
Първа Българска Училищна Редакция “Нов Живот”