To preserve our dreams for Bulgaria

Да съхраним мечтата за България

С България ни свързват близки , роднини, нашето мило детство или цял един живот, но нещо все там, където сме родени и израстнали ние възрастните хора, които полагаме основите на едно ново поколение зад граница. Какво ще оставим в наследство на децата си?
Къде ще отиде този минал, но мил и скъп спомен, ако ние не го споделяме с тях?
Тогава се събужда мисълта за отговорността, която носим да предадем знания, език и култура по най-добрия начин, така че да бъдат усвоени, приложени и продължени в живота на нашите деца. Всяка добра постъпка и пример от наша страна днес е едно светло начало утре. Разбира се за всичко това се изисква търпение, постоянство и любов. Ние трябва да се грижим да развиваме естественият стремеж на децата към нови откривателства и нови мечти. Хубаво би било ако може всеки път, когато децата са на посещение в България да бъдат заведени на особенно ценни исторически места там.  Дори тук в Америка да отделяме време, сили и средства за български изложби, театър, концерти, колкото и рядка да е тази възможност . Водете децата си на българска църква и българско училище и всеки път малко по малко те ще попиват частица от България. У дома разказвайте на децата си за своето детство, разказвайте или четете  приказки, стихчета на български език. Пейте заедно с тях български песнички.  Създайте свой български фамилен кът в някои от ъглите на своя дом.  Събирайте се със семейства с деца от българска етническа група и в извънучилищно време и различни поводи.  И не на последно място връзката между родител и учител трябва да е осезаема. Интерисувайте се  и консултирайте се с учителя  с какво са се занимавали, какви са проблемите, възможностите и начините за решаването им. Българското училище това са  връстниците на децата ви, букварите, приятелствата. Всичко, което имаме и споделяме с някого е по-мъдро, в сравнение с това да го задържаме за себе си. В игрите си децата изразяват и претворяват вече натрупаният опит у тях. Те обменят знания и емоции, мечти и реалности и така по-пълноценно  изживявят своето детство.
Така нека всички заедно да направим път в сърцата на децата си към България, нейният език и култура.  Към чудната страна, от която мама, татко, баба и дядо са дошли.  Нека да запалим огъня на интереса и обичта към нея, като показваме уважение и гордост от корените си.

Ваня Йорданова