White Garment

Sermon preached on May 15th, 2011 by Pastor Vladimir Georgiev

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Spiritual Growth in the Difficulties of Life

Sermon preached on May 1st, 2011 by Pastor Stanimir Tanev

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Point of Оccurrence

Sermon preached on April 24th, 2011 by Pastor Vladimir Georgiev

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Religious Syncretism and the little Micah in everyone of us

Sermon preached on February 13th, 2011 by Pastor Mario Hristov

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Day of Holocaust Remembrance

Да помним, за да не се повтори!

27 януари е обявен за Международен възпоменателен ден на Холокоста от Европейския съюз и от Обединените нации.
На 29  януари   учениците от БУ”Нов Живот „ гр. Чикаго разгледаха материали от  събития възпоменаващи Холокоста и подкрепящи борбата срещу антисемитизма.

През периода от 30 Януари 1933 (когато Хитлер става канцлер на Германия) до 8 май 1945 /края на войната /жертви от Холокооста са били хомосексуални, политически противници, цигани, инвалиди, славяни, военнопленици.  По различни оценки жертвите на холокоста са между 9 и 26 млн. души, като евреите са около 6 млн.  живеещи в 21 европейски страни  подложени на систематична анихилация. Двама от всеки 3-ма евреи живеещи в Европа са били убити от нацистите. Общият брой на жертвите е 6 млн., в това число 1.5 млн. еврейски деца.
250 хил са оцелелите от ужасите на Холокоста, които в момента живеят в Израел.

Като съвременни българи и наследници на добрата традиция и на етническа толерантност,  учениците в БУ „Нов Живот”  изразиха  своето съпричастие  и се идентифицираха със скръбта на еврейския народ и всички онези народи , които са дали  тежки  загуби и жертви по времето на Холокоста.    Макар и  тук в Америка   ние знаем, че евреите, които живееха в България избегнаха смъртта в газовите камери и концентрационните лагери, но осъзнаваме, че те със сигурност не са били пощадени от отхвърлянето, страха, омразата, унижението и страданията, преживени по онова време.           Кулминацията на жестокостите на нацистите са били в Освиенцим, мястото станало символ едновременно на абсолютното зло и на абсолютния кураж.  Разбрахме за ужасите. на Втората световна война  в Краков и в  Париж

Концлагерът Заксенхаузен – геометрически проверен образец на фабрика за унищожаване: лагерна болница, където извършвали опити с хората, газови камери, крематориум, имало е даже специален бункер за автоматизиране на разстрела – в тила. През Заксенхаузен са преминали почти четвърт милион души.

В зазоряващия се здрач на зимния студен 21 април 1945 година от плаца на концлагера Заксенхаузен в колони от по 500 човека под охраната на СС на запад се отправили повече от 30 хиляди затворници с Пеши марш, който влязъл в историята като „марш на смъртта”. Няколко хиляди загинали по пътя от студ и изтощение. Тези, които изоставали, бивали разстрелвани от охраната. Няколко хиляди от най-различни народности: евреи и цигани от различни страни на Европа, съветски военнопленници, немци, осъдени като противници на режима – последните жертви на нацизма.

Когато на следващия ден съветските войници влезли в Заксенхаузен, малцина могли да излязат да посрещнат освободителите. Останалите в бараките три хиляди пленници билки толкова измъчени, че конвоят просто ги захвърлил тук.

В бившата лагерна пералня сега е създадено нещо като актова зала. В нея отделно си припомнят за тези немци, които отказвали да воюват за нацистите: дезертьори и предатели. 30 хиляди смъртни присъди на свои войници е внесъл в съда Вермахта. За Людвиг Бауман напускането на фронта завършило в лагера и камерата за измъчване.

„Десет месеца аз прекарах в камерата на смъртниците, с белезници на ръцете и краката. Измъчваха ме, окачаха ме на стълб, заради това, че не издавах своите другари, които ме укриха. Всеки път, когато се сменяше охраната, аз си мислех: сега или ще ме пуснат, или ще ме убият”,- разказва бившият затворник.

„Освободиха ме войниците от Червената армия. За мен това беше спасение. Тогава аз си мислех: на мене те ще си отмъстят за всичко, което немците сътвориха в тяхната страна. Но те се отнесоха към мен човешки”, – казва Людвиг Бауман.

Вратата с надпис „Работата ви прави свободни” води към гарата, на името на която е наречен лагерът. На перона някога един след друг пристигали препълнени влакове, в лагера довеждали евреи от цяла Европа, Заксенхаузен бил последният пункт по пътя от Освиенцим.

На 27 януари – денят, когато съветските войници през 1945 година отворили вратата на лагера, името на който по немски е Аушвиц, по полски – Освиенцим, станал синоним на най-страшното престъпление в цялата човешка история, сега е Международен ден на паметта за жертвите от нацизма. До отварянето на вратата на Заксенхаузен тогава оставали още 84 дни.

Да  Светът и ние ще си спомняме жертвите на нацизма !

Да помним, за да не се повтори!

Хриска Перфанова

БУ”Нов Живот „ гр. Чикаго

Tale of a Miracle

Брат Иво води вече 4-ри месеца службите на евангелската църква в град Годеч. Макар и напълно незрящ, Бог го използва по невероятен начин (прочети по-долу неговото свидетелство “Разказ за чудесата днес”. Можем само да се замислим какво правим ние и какво бихме могли да направим……..Да бъде вечна слава на Нашият Господ и Спасител Исус Христос. Амин.

Разказ за чудесата днес

Покланяме се и благодарим на Всемогъщия Бог (Отец, Исус Христос и Святият Дух) за Неговата огромна милост, съвършената Му вярност и вечната Му любов

На 26 септември 2010, неделя, аз Иво си бях в къщи и чаках моя приятел Асен Асенов – Аси, да дойде, за да отидем заедно на неделното Богослужение. Той е пастор на църквата в град Годеч. Малко след девет часа съпругата му Кателина – Кети, ми се обади на мобилния телефон. Каза ми, че са катастрофирали, идвайки към Годеч и че Аси е заклещен в колата. Аз бях първият човек, на който тя позвънила. С брат ми и снаха ми веднага тръгнахме към мястото на катастрофата. Близо е – на около 12-13 километра от града.

Прочети повече тук.

Благодарствено писмо

Покланяме се и благодарим на Всемогъщия Исус, за Неговата огромна милост, пълнота от вярност и любов. Нека Неговият мир да бъде върху всички вас!

Скъпи брат Владо, брат Станимир, драги братя и сестри на 26 09 2010 г. Пътувайки за богослужение в град Годеч, кола от насрещното платно след тройно изпреварване, влизайки в платното си поднесе. Мигновено ни удари челно от страната на шофьора. От този ден по Божията милост живеем втори живот. Божията любов не ни довежда до въпроса: „защо Господи’, „Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение’ (Рим. 8:28).

Желаем да ви благодарим искрено от сърце за вашата навременна молитвена и финансова подкрепа, които ни помагат да преминем това изпитание по-леко.

До ден днешен физическото ми състояние се подобрява. Сина ни Виктор е със здрава дясна ръка, а дъщеричката ни Ася е със здраво краче. На (мен) Кети се възвръща чувствителността на лицето, но нека се молим за пълното възтановяване на нервите от дясната ми страна, от голямата преумора се забавя подобряването на нерва и долната част на клепача слиза надолу. На (мен) Асен се възвърна способността да ходя още на третия ден, правя опити да върша с ръцете си леките ежедневни дейности.

Нека се молим за пълното ми физическо възтановяване, от легнало състояние не мога да се изправя, според лекарите трябва да се направи операция на дясната ми ръка, а след шестия месец и на лявата за да се извадят поставените шини. На 31 01 2011 трябва да вляза отново в санаториум.

Желаем да благодарим не на последно място и на брат Ивчо, който ни помага в немощитени, А също така, че води църквата на Бог в град Годеч.

Затова Възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в господното дело, понеже знаете, че в господа трудът ви не е напразен. (1 Кор. 15: 58)

Благодарим ви! Искрено ваши в Христа: Асен, Кети, Вики и Ася.

Снимки

The Essence of Christmas

Sermon preached on December 19th, 2010 by Pastor Stanimir Tanev

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Out of the desert

Sermon preached on November 21st, 2010 by Pastor Vladimir Georgiev

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Serving the Lord

Annual meeting of all ministries in New Life Bulgarian Evangelical Church

Three things that make you a successful servant:

• Don’t focus on the obstacle but see the opportunity – Numbers 13:26-33
• Is there a burden on your heart – it’s not a full time job but a  full time ministry – Numbers 13:30
• Don’t go in circles but trust that God will connect the dots – Numbers 14:1-4

Vladimir Georgiev – Senior Pastor

Watch a slide show here.

Leaders of the Bulgarian National

На 30 октомври в Българско училище „Нов Живот” гр. Чикаго бе разгледана с учениците една много важна тема . ТЕМАТА за будителите! И по точно, кои са те?  Има ли будители сега? Къде са будителите днес?”, . Будителите на България.

Преди около 88 години  Министърът на народното  просвещение СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ внася предложение и Народното събрание приема закон, съгласно който: “Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи….. Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване…” На този  ден  ние  най-добре  съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се  съграждали   и   книжовните школи.
В такива тежки времена каквито са и сега народът ни създава своите будители. Така българите с гордост и благоговение са зовяли стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители – символ на социалната действеност и духовната извисеност на българина.

Редом до св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон ние поставяме и Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и още много други родолюбци, които народът  почита като своя гордост.
Нова България би била немислима без духовния подвиг, без саможертвата на тези будители на българската народна памет.

Днес и сега  нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си  идеята, саможертвата, самочувствието и гордостта от успеха на редица наши съвременни будители.

Има ли будители дне с и сега? Къде са будителите днес?”, . Будителите на България.            Разбира се че има! Aко ги  нямаше, щяхме ли да сме хората, които сме сега ? Днес ние всички заедно пишем новата история на България.

Къде са будителите днес? Те са навсякъде по света. Това са всички онези,които със своя принос помагат на всички български емигранти по света да оцелеят, да запазят своя дух, култура, бит, нрави, обичаи .

Днес будителите са съвременните български учени и изследователи, учители, писатели, журналисти, творци от всички сфери и поколения, будителите в най-широкия смисъл на думата. Нима не са будители всички български училища  в Чикаго и навсякъде зад граница учейки децата на имигрантите  , как да запазят своя роден език , култура, традиции и винаги да се чувстват БЪЛГАРИ където и да отидат по света?

Нима не са будители   всички посланници на Република  България тук в Чикаго и навсякъде по света, които представляват и защитават  интересите на България и българските граждани.?

Нима не е будител  г-н Любомир Йорданов , който спонсорира всички български училища в Америка , като направи възможно децата да имат своите учебници и тетрадки още в началото на учебната година?

Нима не са будители всички български вестници тук в Чикаго, които обединяват всички имигранти и отразяват всички събития свързани с българската общност като цяло?

Нима не са будители представителите на всички български църкви ставайки средища на българщина-та и духовна закрила и помощ на всички емигранти?

Мога да продължа да изреждам и още и още художници, писатели,лекари, адвокати…….

Но  аз бих искала най-сърдечно да поздравя   всички вас Хората, на които в значителна степен се дължи фактът, че българската култура, наука и образование отдавна имат своето европейско и световно признание – БУДИТЕЛИТЕ на съвременна БЪЛГАРИЯ.

Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме думите  на Васил Друмев: “Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!”

Хриска Перфанова

БУ”Нов Живот”гр. Чикаго

« Previous Page — Next Page »