How to preserve kid’s happiness

KАК ДА ЗАПАЗИМ ДЕТСКОТО ЩАСТИЕ?

Как  да запазим детското щастие пълно и продължително?

Красивите играчки, веселите партита, разходките в парта, разговорите у дома или в училище, хубавото време прекарано пред някое филмче или четенето на интересна книжка, достатъчни ли са?  Разбира се , малките неща всеки ден носят радост и удоволствие.  Но нека  не забрявяме и отношението, което възпитаваме у тях към нещата наоколо.

Вярата, която градим, любовта, която сеем това са семенца, които ще дадат плод,  когато децата пораснат и станат осъзнати личности.   Да не забравяме и нашата България,  говорейки за нея  на децата, разказвайки  им  български приказки, песнички, спомени от детството ни  ние ще успеем да запазим жив спомена и знанието за нея.

Водейки децата си на Българско училище, малко по малко ние изграждаме личността от език в език, култура в култура, поколение в поколение.

Щастливи ли са децата ни да растат и се развиват между две страни?  Според мен така те израстват по-богати мисловно и интелектуално.  Представете си градина от цветя и всяко цвете е дете със свой собствен аромат. Такива са и нашите деца.  Затова ние родители и учители добре трябва да се постараем тази градина да я запазим уханна за дълго, дълго време.

Винаги ни вълнуват тържествата по случай  Рождество Христово, Трети март, 24 май, в които децата участват с  голяма активност и радост. Техният неукрепнал и понякога будещ усмивки български език ни носи удовлетворение  в душите от старателно положения труд. Така и децата  дори от своята  три годишна възраст в Детската градина с гордост изписват  красивите български буквички  приличащи ту на къщички, ту на колелца или някоя друга форма , но полученият в края на упражнението стикер поддържа тяхното  самочуствие  на знание  и успех . Усмивката повишава нашето щастие и това на околните, тя лекува нашите души  и децата са особенно шастливи ако растат около усмихнати и любящи родители, братя сестри и учители. Няма нищо по-ценно от чуствителността на децата. Само с един поглед те успяват да разберат ситуацията около себе си, да преценят и реагират. Ако успеем за дълго време да запазим този уникален талант у децата,  ние с усмивка и кротък тон можем  да корегираме всяка ситуация и да запазваме за дълго тяхното щастие.

Детето е единство от движение и емоция.  Струва ми се, че децата се нуждаят най-вече от свобода да играят СВОИТЕ игри, ЛЮБОВ и ПОДКРЕПА да изследват СВОЯ свят и да го отразяват по СВОЯ неподражаем начин, а ние имаме отговорността да осигурим начин да се случи това и да проявим разбиране.

И така взаимно ние изплитаме  щастието си , търсейки начини за реализация на своите мечти и стремежи. На мен лично ми се иска да апелирам към занимаващите се с децата  – мили колеги учители,  родители, скъпи близки  нека запазим искренността, непредубедеността, да запазим детското щастие у децата, а не да се опитваме да ги превърнем в наши образи и подобия!

Ваня Йорданова

Българско училище „Нов Живот”