Българско Училище “Нов Живот” и Рождество Христово

Рождество Христово е един от най-почитаните празници в християнския свят.
Далеч преди 25 декември започва подготовката за този ден. Неусетно светът около нас се преобразява, оголените от есента улици оживяват, окъпани в светлина, цветове, коледни песни и звънчета, усмихнати хора, аромати нa сладкиши.
Всеки един, дете или възрастен, сякаш постепенно се подготвя да се освободи от ритъма на ежедневието и да настрои вътрешния си мир в хармония с преобразения празничен град, в хармония със семейството, със самия себе си и да посрещне Рождество Христово с отворено сърце, озарено от магическата любов на коледната нощ.

Как се подготвят, какви настроения изпитват и как празнуват Коледа ще ви разкажат учениците от българското училище “Нов живот”.
Стан:
Коледа за мен е много важна, защото е време, в което съм с моите приятели и семейство.
Ние отиваме в нашата църква и там празнуваме всички заедно.
Но където и да съм, аз винаги ще празнувам Коледа, защото това е един прекрасен ден, когато се е родил Исус Христос.
Венци:
За мен Коледа е преди всичко денят, на който празнуваме раждането на нашият спасител Исус Христос. Подаръците, които си разменяме днес, повтарят  примера на  мъдреците, оставили дарове край люлката на Исус. За мен това е един прекрасен ден на надежда  за спасение, наречен от християните- Рождество Христово.
Сами:
Коледа е един от най-специалните празници за мен, раждането на Исус Христос. Той се е родил и живял като нас, но се е пожертвал за да ни спаси от греха.
В този ден ние ходим на църква и празнуваме всички заедно, пеем песни, а всичко наоколо блести  от прекрасни светлини и украси.
Всички са весели, обзети от коледно настроение.
Разменяме си подаръци и общуваме край приказно украсената елха.

Магическата коледна шапка

(Това е приказка за една магическа коледна шапка, която беше измислена от Стивън, ученик от втори клас)
Имало едно време едно царство.То се подготвяло да празнува коледните празници.
Имало ден за дарения, когато царят давал на всяко семейство по един чувал брашно а поданиците  от своя страна подарявали по нещо на царя.
В този ден отишъл при царя един старец и му казал:
-Царю, аз съм вече много стар и болен. Дойдох да ти подаря тази коледна шапка,тя е необикновена.Аз нямям деца и семейство, на които да я оставя в наследство.
Докато говорел, паднал и издъхнал, като  държал шапката в ръка.
Минала една година и нищо не се случвало. Царят се чудел какво е необикновенто на тази стара шапка. Минали пет години и нищо не се случвало и постепенно царят забравил за коледния подарък на стареца. Шестата година обаче дошла с нечувано земетресение и всичко било разрушено.
Царят не знаел как да спаси поданиците  си. Но за да вземе важни за царството решения, той трябвало да постави на главата златната си корона, както подобава.
Докато търсел короната, той попаднал на старата шапка на стареца. Вдигнал я а тя му проговорила:
-Чаках много дълго да се сетиш за мен,царю. Забрави,че аз съм необикновена и мога да ти помогна. В този миг коледната шапка направила чудо. Небето се изяснило,бученето спряло и всичко се върнало както си било преди.
Царят много се зарадвал, че с помоща на тази чудновата коледна шапка всички били спасени от страшното земетресение.
От този момент нататък той пазел шапката до короната и я считал за свой първи съветник.

Материалът подготви: Ваня Налбантова