Хваление в дълбочина

Sermon preached on April 1st, 2012 by Pastor Stanimir Tanev | ИЗТЕГЛИ ТОВА ВИДЕО

Indiana Dunes 2012

Скъпи приятели,
Християнският лагер „Indiana Dunes – 2012“ организиран от нашата църква тази година ще се проведе от 31-ви август до 3-ти септември  включително.
Желаещите да се включат в мероприятието трябва да заявят участието си. Цената е $75.00 за място, като на едно лагерно място се разрешава настаняването на 2 палатки, 6 души и 2 коли. Цената е за 3 нощувки. Заплащания направени с чек, моля да се напишат на името на църквата (BECOG). За събиране на таксата може да се обръщате към п-р Станимир Танев.  Допълнително, на място се заплаща еднократна такса от $10.00 за кола. Всички участници ще бъдат разделени на групи с по 1 отговорник, които ще се погрижат за едно от храненията, обяд или вечеря, на 3-ти и 4-ти септември, т.е., събота и неделя. Всеки един ще се погрижи индивидуално за своята закуска и за храната си в петък, 31-ви август и понеделник, 3-ти септември. Групите, отговорниците за приготвяне на храната и останалите подробности ще бъдат уточнени по-късно.
More Information:
Indiana Dunes Electrical Campground 1600 North 25 East, Chesterton, IN 46304.
Tent equipment required.
Restrooms, bathroom and electricity are provided.
Organization about lunches and dinners will be communicated later in the year.

Приказландия в Българско училище “Нов Живот”

Имало едно време едно приказно училище със странни обитатели, които живеели, учели, пеели и рисували, ядяли, въобще били почти като всички хора нооо……

Училището в Приказландия на 24 март 2012 година, било странно и необичайно за обикновенните хора, но толкова истинско, колкото истински са неговите обитатели.

Ала случайно нещастие сполетяло децата в това училище –някой взел, че омагьосал приказните герои  и настъпил страшен смут в нашите приказни среди: в един момент всички момиченца в приказното кралство решили, че са или Снежанки или поне Спящи красавици или…. и чакат, чакат своя принц да ги освободи…….

Бъркотията из приказното кралство била пълна, защото никой не си спомнял, от коя приказка е точно и всички вършили неразумни неща.

А кой най-много страдал от това? Естествено децата разбира се!

Можете ли да си представите – купувате си книжката за „Дванадесетте лебеда“ и вътре вместо тях и сестра им Елиза виждате какво – Баба Яга с Трите прасенца пият какао с чудно красив Принц, а русалката Ариел си играе със сто и един далматинци…

Така започна нашият Пролетен карнавал, който за втора година проведохме, за да отбележим настъпването на Пролетта.

Организатори на събитието бяха учениците от четвърти,шести и осми класове, които с голям ентусиазъм се заеха с подготовката и украсата на залата. Огромни цветя, балони, ленти , пеперуди и пчелички се ширяха наоколо. И в този мрачен и смръщен пролетен ден , Пролетта наистина грееше наоколо.

Всички деца от малките в Детска градина „Дъга“ до големите в училището, бяха главни герои и участници в този Карнавал.

Тук имаше толкова много герои от малкия Пират, до големия Пират, от малките принцески до големите Принцеси и Кралици, Принцове, Рапунзели, Спайдермени, Клоуни, и какви ли още не…

ЗАлата беше пълна с усмихнати и пърхащи наоколо деца в костюми на любимите им герои, много родители, гости и  учители съпричастни на радостта на децата.

Пъстрота и настроение!

Децата ентусиазирано рисуваха пролетни картини разделени по отбори.

Бяха подготвени разнообразни игри и забавления, придружени с награди, които допълнително повишиха настроението в залата.

В един момент дотолкова настроението беше завладяващо, че родители, гости, баби започнаха нетърпеливо да отговарят на по- трудните гатанки и въпроси  като за Законът на Хан Крум против винопийството, мъдрия съвет за Хан Кубрат за съединението и силата  –  завладяни от ентусиазма на децата или забравили, че не са вече деца………….

Разбира се и те подобаващо бяха наградени.

Най –атрактивно облечените герои бяха отличени от безпристрастното жури и получиха награди от организаторите.

Разбира се, че  всички бяха заслужено победители.

Вкусните торти, с които бяха наградени участниците бяха опустошени за миг.

По лицата на децата грееха весели, слънчеви усмивки – наистина добро начало за Пролетната и великденска ваканция за училището ни!

Добре дошла Пролет!!!!!

Идентичност в Христа

Sermon preached on March 18th, 2012 by Pastor Vladimir Georgiev | ИЗТЕГЛИ ТОВА ВИДЕО

Млади Таланти

Младите таланти от училище “Нов Живот” в Чикаго

Участници във великолепната празнична програма, посветена на 3 март!

Годината е 1396. “Какво да ти завещая, сине? Нищо на този свят нямам, освен неистовата ми обич към тази шепа България- опустошена и ограбена , продадена и предадена”.
Претъпканата зала се смълча. Всички бяха приковали очи към дребния силует на детето, облечено в бяла народна носия.  Бях сигурна – пред нас не бе  дете, а нашата история. Познати картини от робството на опожарени къщи и стенещи хора , пред нас e застанал и Левски, изправен пред турския съд, поставил на колене и  пашата. И когато звънливо гласче запя  “Я кажи ми, облаче ле бяло…” цялата зала  превърна   натрупаните въздишки, в перли  търкалящи се свободно  не само по женските скули, а и по строгите, мъжки лица.
Притулената въздишка на имигранта, който винаги носи в сърцето си България и заплаща цената на любовта си. Пътят на свободата е дълъг и винаги започва от имиграцията. Защо ли?
Когато слушаме тук децата  да пеят патриотични песни  сега, през 21 век,  сякаш този процес на възраждането  никога не е спирал за имигрантите.
Защо ли?
На срещата в Чикаго с Бойко Борисов, преди да стане премиер попитах: “Защо студентският град е известен с кръчмите, а не с библиотеките, с убийства и наркотици, а не с фестивали и празници?
Той ми обясни, че на бившите собственици им се връща земята и  те  правят  кръчми.
Препоръката на Борисов беше  “Да си възпитаваме децата, да не ходят по кръчмите”.
Сигурно затова има имиграция. Защото искаме да си възпитаваме децата в любов, дълг, уважение, зачитане правата на другите.
Дали политиците ни служат на  такива понятия?
И ето резултата.  В училищата в Чикаго, вече девет, децата прекарват свободното си време в песни народни танци,  музика, рисуване. Няма време за дискотеки и чалга. В продължение на месеци   минавайки покрай училището “Нов Живот” слушах възрожденски  песни  и се питах:  “Къде се намирам”? А таланти – дал Господ!
Ролята на възпитателите  е да дадат условия и шанс на децата, да ги поощряват.
Венцислав Перфанов е на сцената като на “Х- фактор”, уверен и сигурен в музикалната си дарба.  И не само.  Ролята на Левски си личи, че му допада. Не му отстъпва и Самуил Перфанов както в пеене, така и в актьорство. И всички тези съзвездия  от красиви детски гласове  като Михаела Чобанова,  Никол Танев, Александра Костова, Мария Стояновска, Анна Добрева, са може би утрешни лауреати на Оскари…
Така се възпитава младо поколение. От  учители,  които работят доброволно  за истинското българско културно наследство. Те жертват свободното си време докато през седмицата кръстосват  по неизбродимите чикагски магистрали,  също в борба за насъщния.
Да бяхте видели само очите на  преподавателите, които обгръщаха децата на сцената, сякаш да им предадат сила и увереност, а  Ваня Йорданова като от картина на Майстора, с носия и вплетени цветя в косите  бе повела хорото с най- малките от детската градина, едва проходили, но  наловени за ръце в български танц.
Генералният консул, Симеон Стоилов, придружен от съпругата си и младия Борис, присъстваха на тържеството в църквата  “Нов Живот” не скри възхищението си. Той поздрави децата и  директорката Хриска Перфанова, която бе и сценарист, и режисьор, и главен инициатор на този вълнуващ, сценичен спектакъл от нашата история,  и незабравими песни от музикалното ни съкровище с думите:
- На това се казва „Истинска, българска работа”, нека я има и занапред!

Кина Бъговска

Седмични Богослужения за възрастни – Семейни Взаимоотношения

1. 03/15/2012 – Подпис и Обещания
2. 03/22/2012 – Двама Една плът – напускане, единство, опасности
3. 03/29/2012 – Роли в семейството – взимане на решения, намиране на правилния модел
4. 04/12/2012 – Приоритети – партньор, деца, работа, служение
5. 04/19/2012 – Комуникиране – различни стилове
6. 04/26/2012 – Конфликти
7. 05/05/2012 – Сексуалност
8. 05/12/2012 – Интимни взаимоотношения
9. 05/19/2012 – Изпитания и кризи

Проповед на Равнината

Sermon preached on March 11th, 2012 by Pastor Vladimir Georgiev

Note: To download this sermon to your PC you must have the RealPlayer installed.

Ascension Convention 2012

Youth Lock-in

Аз съм просто жена

Всяка жена е красива и по своему уникална и неповторима.
Не го забравяйте, оценете  го!    Чуйте това:

Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука.

Всевишният се замислил: „От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?“.

Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената от реброто на мъжа , но добавил и смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките.

Всичко това Му се видяло много сладникаво и затова решил да добави: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата…

Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената.

Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!

Аз съм  тази  жена!

Понякога съм толкова самотна, подреждам мислите си мълчалива, следвам слънцето нещастна.
Понякога съм толкова наивна,  таниникам си тъжна песен за душата, отлагам чувствата си непосилна  в самотата.
Понякога съм  докачлива изпадам в  паника безумна, усещам се странно недоверчива.

Понякога съм  слънчева, дарявам всички  с усмивка сияйна и съм  приказлива.
А понякога съм толкова свенлива, затварям се в тъмните пространства и дарявам дистанция тиха и горделива, а  после  потъвам в  женски тайнства.
Понякога пък съм толкова категорична, налагам странна дълбока промяна, замислям се и бързо решавам  сложната дилема.

Да, аз съм жена!

Аз съм жена, от ония,които само от извора пият и не понасят измама, трохи не обират,  не се греят на пепел, а само на пламък, вярват в звездите – не в техния блясък, а в тях самите.

Аз съм  силна, когато се усмихвам, въпреки болката си!

Смела  съм…, когато преодолявам  страха си и помагам  на другите да се справят с техния..

Аз съм щастлива…, когато виждам цвете и съм благодарна за това благословение!

Аз съм  добра…, когато собствената ми болка не ме прави сляпа за болките на другите!

Аз съм мъдра…, когато знам  границите на твоята свобода!

Аз съм  истинска…, когато признавам, че  ако лъжа, лъжа  самата себе си !

Жива съм .., когато надеждата за утрешния ден има много по-голямо значение от вчерашните ми грешки!

Аз съм просто жена…….

Аз посрещам  всеки Божи  ден с любов в сърцето си!

Обичам слънцето, защото стопля костите ми, но и дъжда  обичам, защото пречиства духа ми…

Аз обичам светлината, защото ми показва пътя, но и тъмнината  обичам, защото ми разкрива звездите…

Приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми, но и тъгата  понасям с търпение, защото отваря душата ми…

Приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията  посрещам смело, защото са моето предизвикателство…

Ще  посрещам всеки  ден с любов в сърцето си!

Обичам  и ценя всички  хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити.

С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може ЛЮБОВТА ми да влезе в душите им!

Обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват…
Обичам  и неудачниците, защото мога да се уча от тях…

Обичам властващите,защото властта им е дадена от Господа…

Обичам смирените, защото на  тях Бог дава благодат…

Обичам богатите, защото са самотни…

Но  обичам и  бедните, защото са толкова много…

Обичам младите, заради вярата и дързостта, която имат…

Обичам старите, за мъдростта, която споделят…

Обичам красивите, заради тъгата в очите им…

Обичам грозните, заради мира в душите им…

Ще посрещам всеки  ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

Аз съм само жена !

Аз съм жена, създадена, като всички останали – да помни и да забравя,  да прощава, да се радва,
да получава, да обича и да бъде обичана.

Да, но аз съм и майка!

Аз съм и Ангелът Божий на Земята!

Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички Ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този Ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:
- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят Ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко…

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил, детето ми… – отвърнал Бог. – Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…

В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел… Мамо!

А, после ?

Ще ме обичате  ли ,  когато времето остави своя отпечатък по мене и вместо косите красиви от злато по лицето се спуска сивкав сатен?!?
Ще ме обичате ли , когато уморено към вас протягам ръка и вместо парещо лято докосвате студена есен-жена?!?
Ще ме обичате  ли , когато тревогите ясно по лицето личат, оставили своята диря безжално там, където докосвахте  нежната плът?
Ще ме обичате ли, когато живота с последни ласки ме обгърне и едничката ми радост – децата към свидната ми младост ме завръщат?!?

Ще ме обичате  ли  …?”

Аз съм просто жена!

Подготви  Хриска Перфанова  с подбрани материали от интернет.

На всички български жени, където и да сме  по света да ни е  честит хубавият български  празник!!!!

« Previous Page — Next Page »